КОТЛЕНСКА ШКОЛА
KOTEL SCHOOL
През XVIII век балканското селище Котел се оформя като продуктивен книжовен център. Дейността му се явява продължение и завършек на средногорската ръкописна традиция от XVI и XVII век и съединително звено в изграждането на новобългарската възрожденска книжовност. През XVIII век, когато ръкописната книга върви към своя залез, именно в Котленския център се оформя калиграфско-писарска школа с особен тип писмо, с единна ортография и общ маниер в художественото оформление. Буквените начертания в котленските ръкописни паметници разкриват много общи графически черти, които взети в своята съвкупност, характеризират местния тип писмо – котленското. Котленското писмо е от дребен полууставен тип и се отличава с ясно изразена хармоничност, проявяваща се чрез композиционната симетричност и уравновесеност на буквените начертания. Украсата на ръкописите от Котленското книжовно средище до голяма степен представлява местна разновидност на балканския плетеничен стил. Главни украсителни елементи са заставката, инициалът, заглавната буква и, в редки случаи, миниатюрата.
В котленските книжовни паметници е налице преплитане на различни влияния – от страна на предходната българска, сръбска и влахо-молдовска ръкописна традиция; на някои печатни книги, а също и на местни битово-реалистични художествени влияния. Везаното писмо е изчистено откъм усложненост. Използва се особен тип илюстрираща орнаментика, стояща в пряка връзка с предходната средногорска традиция на украсяване.
През XVIII век ръкописната украса следва отмирането на самата ръкописна традиция. Нерядко ръкописната книга е орнаментирана от самия книжовник, който, ако не владее добре това изкуство, заимства по-леки за копиране образци. Едновременно с това е налице подражание и копиране на украсата на печатните книги – сръбски, руски, украински, молдавски, които по това време масово се внасят и преписват по българските земи. Наблюдава се и шаблонизация на старопечатния стил – резултат от следването на готови печатни образци. Усещат се някои влияния от страна на приложните изкуства, битовата орнаментика и фолклорна стилизация.
Основното, което характеризира котленската украса, е преминаването в нея на елементи от приложните занаяти (дърворезба, металопластика и пр.) и народно-битовите изкуства (везба, тъкачество, пастирска резба, битов текстил). Скромно орнаментираните ръкописи и ръкописите без украса са резултат от общата демократизация в тази заключителна епоха от развитието на българската ръкописна книга. Това се е отразило както на почерка (проникват повече бързописни елементи), на украсата (става по-бедна), на външния вид на книгата (преобладава по-малкия формат), така и на характера на литературата, чието съдържание през този период не е предназначено за църковния пулт, а обслужва повече от всякога много по-широки обществени слоеве.
In the XVIII century, the Balkan village of Kotel was formed as a productive literary center. Its activity is a continuation and ending of the Sredna Gora manuscript tradition of the XVI and XVII centuries and a connecting link in the construction of the New Bulgarian Revival Literature. In the XVIII century, when the manuscript book went to its decline, it was in the Kotel center that a calligraphy-writing school emerged, with a special type of script and with a unified orthography and a common manner in the artistic layout. The scriptural inscriptions in the Kotel manuscripts reveal many common graphic features that, taken in their totality, characterize the local type of script – the Kotel's. The Kotel's script is of a small half-uncial type and is distinguished by its pronounced harmonicity, manifested by the compositional cytometry and the equilibrium of the letter traces. The decoration of the manuscripts from the Kotel Literary Center is largely a local variation of the Balkan style. The main embellishments are the interstitial, the initials, the title letter and, in rare cases, the miniature. In the Kotel literary monuments there is intertwining of different influences – on the part of the transitional Bulgarian, Serbian and Wallach-Moldovan handwritten traditions; of some printed books, as well as local bit-realistic artistic influences. The engraved script is cleared of complicity. A special type of illustrating ornamentation is used, which is in direct connection with the previous Sredna Gora's tradition of decoration.
In the XVIII century, handwritten decoration follows the disappearance of the handwritten tradition itself. Often the handwritten book is ornamented by the scribe himself who, if he does not master this art well, borrows lighter specimens for copying. At the same time, there is the imitation and copying of the decoration of printed books – Serbian, Russian, Ukrainian, Moldavian, which at that time were mass imported and transcribed on the Bulgarian lands. There has been observed also a template of the old-style model, which is the result of following ready-made prints. There are some influences from applied arts, household (bit) ornamentation and folklore stylization.
The main feature of the Kotel decoration is the passage of elements of applied crafts (carving, metal-plastics, etc.) and folk arts (embroidery, weaving, pastoral carving, household textiles). Modestly ornamented manuscripts and manuscripts without decoration are the result of the general democratization in this final era of the development of the Bulgarian handwriting book. This has affected the handwriting (more rapid-writing elements has been emerging), the decoration (becomes poorer), the appearance of the book (predominantly the smaller format), and the nature of the literature, the content of which is not intended during this period for the church counter, but serves more than ever to a wider social strata.
