ЕТРОПОЛСКА ШКОЛА
ETROPOLE SCHOOL
Редица фактори от икономически, политически и културен характер в края на XVI и първата половина на XVII век обуславят издигането на Етрополе и манастира „Св.Троица“, наричан още „Варовитец“, до положението на културен център, който в продължение на столетие създава не само значителна ръкописна продукция, но и изгражда самобитна калиграфско-художествена школа, чието влияние през XVII век се простира върху Старопланинската и Средногорската област.
Доколкото писмото е основен компонент на книгата, стремежът на етрополските книжовници към унификация на графиката е намерил израз в създаването на особен тип калиграфско писмо чрез творческа преработка на по-ранни графически образци. Характерното „етрополско писмо“ е изградено на основата на писмото на влахо-молдавските литургични паметници, означавано в славянската кирилска палеография като „литургически устав“ и „калиграфски полуустав“. Органически свързан с писмото на българските писмени паметници от търновската школа, „калиграфският полуустав“ е своеобразно подражание и стилизирано обновление на устава, съдържащо известни елементи от българската и сръбската калиграфия от XIV – XV век. Отличителна черта на това тържествено красиво писмо е неговата консервативност. Новото, което внасят етрополските книжовници, е придаването на орнаментален характер на писмото чрез неговото доближаване до заглавното литургично-декоративно „везано писмо“ (вязь, Ligaturschrift).
„Етрополското писмо“ се създава в писаческата практика на етрополските книжовници от края на XVI до 30-те и 40-те години на XVII век. Още през първата половина на XVII век то получава широко разпространение, първоначално в близките старопланински селища и манастири, а постепенно и в Средногорската област, като продължава да се движи в източна и южна посока. В практиката на книжовниците от областта на Средна Стара планина и Средногорието то се пречупва през индивидуалността на отделните преписвачи, но запазва отчетливо своите основни принципи на постройка и константност на буквените начертания.
Етрополската калиграфско-художествена школа доразвива предходните български орнаментални стилове, като създава някои самобитни, местни мотиви, които включва органически в орнаменталната украса на създаваните ръкописи. Основен мотив е плетеницата като в най-ранните паметници тя има геометричен характер, а по-късно обикновената лентовидна или кръгова плетеница е разнообразена със зооморфни елементи. Особено популярна е композицията от еднолинейни или многолинейни преплетени кръгове – отличителна черта на балканския орнаментален стил. Характерна особеност на етрополските калиграфи и орнаментатори е стремежът към оживяване, анимизация на геометричния рисунък чрез включване на разнообразни антропоморфни и тератологични мотиви. Често използвани стават изящните изображения на цветя, птици, човешки лица и животни. Типични примери поднасят ръкописите на йеромонах Даниил Етрополски, където реалистично изрисувани или стилизирани цветя се използват като маргинални украшения към заставките или са включени в тях като централен орнаментален елемент.
Numerous factors of economic, political and cultural nature at the end of the XVI and the first half of the XVII century determined the rise of Etropole and the monastery ‘St. Trinity’, also called ‘Varovitets’, to the position of a cultural center, which for hundreds of years created not only significant manuscript production, but also built an original calligraphic-art school, whose influence in the 17th century extends over the Stara Planina and Sredna Gora region. As far as the script is an essential component of the book, the aim of Etropole scribes to unify the graphics has been expressed in the creation of a particular type of calligraphic script through the creative processing of earlier graphical patterns. The characteristic ‘Etropole script’ is based on the script of the Wallach-Moldavian liturgical monuments, designated in the Slavonic Cyrillic Paleography as a ‘liturgical uncial’ and a ‘calligraphic half-uncial’. Organically related to the script of the Bulgarian written monuments from the Turnovo school, the ‘calligraphic half-uncial’ is a kind of imitation and a stylized renewal of the uncial containing some elements of the Bulgarian and Serbian calligraphy of the XIV and XV centuries. A distinctive feature of this solemnly beautiful script is its conservatism. The new contribution of Etropole scribes is the attribution of the ornamental character of the script by its approach to the title liturgical-decorative ‘embroidered script’ (Ligaturschrift).
The ‘Etropole script’ was created in the writing practice of Etropole scribes from the end of the XVI century to the 30s and 40s of the XVII century. In the first half of the XVII century, it was widely distributed, initially in the nearby Stara Planina settlements and monasteries, and gradually in the Sredna Gora region as it continued to move in the east and south. In the practice of the scribes from the Middle Stara Planina and the Sredna Gora region, it breaks through the personality of the individual copyists, but keeps its basic principles of constructing and consistency of the alphabetic inscription.
The Etropole Calligraphy and Art School builds on the previous Bulgarian ornamental styles, creating some distinctive, local motifs that include the organic ornamentation of the manuscripts created. The main motif is the tracery, as in the earliest monuments, it has a geometric character, and later the bandwidth or circular tracery is varied with zoomorphic elements. Particularly popular is the composition of single-line or multi-line interlaced circles – a distinctive feature of the Balkan ornamental style. A characteristic feature of Etropole calligraphers and ornamentalists is the pursuit of animation of the geometric pattern by incorporating a variety of anthropomorphic and teratological motifs. Frequently used are the exquisite images of flowers, birds, human faces and animals. Typical examples are the manuscripts of hieromonk Daniil Etropolski, where realistically painted or stylized flowers are used as marginal embellishments or included in them as a central ornamental element.
