КАРЛОВСКО-АДЖАРСКА ШКОЛА
KARLOVO-ADJAR SCHOOL
Особено доловима и тясна е връзката на етрополската графика и орнаментика с паметниците, възникнали в Аджарското книжовно средище – един от най-големите дамаскинарски и художествени центрове през XVII век. През 30-те години тук работи етрополският книжовник поп Йовко. Голяма близост до етрополските калиграфи показва през средата на XVII век изтъкнатият карловски дамаскинар и орнаментатор Авраам Димитриевич. Поразителното сходство на всички компоненти на ръкописната украса – шрифт, везано писмо, орнамент – позволява да се твърди с голяма сигурност, че той е школувал непосредствено у етрополските книжовници. Неговите ръкописи от своя страна оказват пряко въздействие върху друг прочут български орнаментатор от тази епоха – работещия в Кукленския манастир „Свети врачове Козма и Дамян“ в края на XVII век Кръстьо Граматик.
Дейността на аджарските книжовници, илюстратори и орнаментатори бележи един от върховите постижения в българското изкуство за украса на книгата. Тя се откроява сред преписвачите-калиграфи и майстори на ръкописната декорация, работещи през XV – XVIII век, с високи художествени постижения, оригинален авторски почерк и творческо своеобразие.
През XVII век село Аджар (дн.Свежен), Карловско се налага като преписвачески, дамаскинарски и художествен център. В него не само се преписват и се съставят големи ръкописни книги, но се и украсяват и се илюстрират богато, подвързват се с усърдие и вещина. За издигането на Аджар като едно от най-оживените книжовни средища на България през епохата на турското владичество способстват редица историко-културни предпоставки: старинен произход, чисто българско население, привилегии като дервентджийско село, интензивен стопански живот, връзки с широкия свят, близост до важни културни центрове като Пловдив, Карлово, Етрополския, Троянския, Кукленския манастири, заможни покровители на книжнината, значителен брой грамотни хора и ценители на изящно оформената и украсена ръкописна книга.
Добре подбраната хартия и кожена подвързия, издържаното полууставно писмо и богатата вътрешна украса придават на книгите безспорна естетическа стойност. Създаваната ръкописна украса е в духа на унаследения от XIII – XIV, но процъфтяващ главно през XVII век балкански орнаментален стил, обогатен с нови мотиви, теми, сюжети и колорит. Последните идват както по линия на творческата инвенция и стремеж към самобитност, така и по линията на различни влияния – византийско, ислямско, арменско и най-вече от първопечатните книги. Основният принос на Аджарската школа е превръщането на орнамента от декоративен в илюстративен елемент на ръкописната украса. Променена е функцията на заставките, в които се включва илюстрацията. В иконографията и в стила се забелязват промени – появяват се редица реалии, натрупва се природен и архитектурен ландшафт.
Particularly subtle and close is the connection of Etropole's graphic and ornamentation to the monuments that arose in the Adjar's Literary Center – one of the largest Damaskin and Art Centers in the XVII century. In the 1630s, the Etropole scribe priest Yovko was working here. A great proximity to the Etropole calligraphers shows the eminent Karlovo damaskin writer and ornamentalist Avraam Dimitrievich in the middle of the XVII century. The striking similarity of all the components of the handwriting decoration – the font, the embroidered script, the ornament – makes it possible to assert with great certainty that he was a scholar of the Etropolitan scribes. His manuscripts in turn have a direct impact on another famous Bulgarian ornamentalist of this age – Krastyo Gramatik, who worked at the Kouklen Monastery ‘St. St. Kozma and Damian’ at the end of the XVII century.
The activity of the Adjar scribes, illustrators and ornamentalists marks one of the top achievements in the Bulgarian art of book decorating. It stands out among the copyists- calligraphers and craftsmen of the manuscript decoration, working in the XV – XVIII centuries, with high artistic achievements, original handwriting and creative variety.
In the XVII century the village of Adjar (now Svezhen), Karlovo is imposed as a copyists’, damaskin and artistic center. There has not only been transcribing and drawing large handwritten books, but has been decorated and illustrated richly, bound with zeal and skill. The rise of Adjar as one of the busiest literary centers of Bulgaria during the age of Turkish slavery contributes to a number of historical and cultural preconditions: ancient origin, purely Bulgarian population, privileges like a dervent village, intensive economic life, ties to the broader world, proximity to important cultural centers such as Plovdiv, Karlovo, Etropole, Troyan, Kouklen Monastery, wealthy patrons of literature, a considerable number of literate people and connoisseurs of the exquisitely decorated handwritten book.
The well-chosen paper and leather liner, the sustained half-uncial script and the rich interior decoration give the books unquestionable aesthetic value. The handwritten decoration is in the spirit of the Balkan ornamental style, enriched with new motifs, themes, stories and color, inherited in XIII – XIV centuries, but booming mainly in XVII century. The latter come both from the creative inventory and the pursuit of uniqueness, as well as through various influences – Byzantine, Islamic, Armenian and, above all, the first printed books. The Adjar School's main contribution is the transformation of the ornament from decorative into an illustrative element of handwritten decoration. The function of the interstitials including the illustration is changed. There are changes in iconography and style – a number of realia appear and a natural and architectural landscape has been amassed.
